Запознай се с Надин Низешезин

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

Здравейте, г-жо Надин. Много ми е приятно днес  да запознаем нашите последователи в рубриката ни  ,, Творците на България“ с вашето изкуство и история. Разкажете ми малко повече за себе си, откога се занимавате с изкуство и защо започнахте да рисувате?

Надин:

Като дете рисувах много добре, печелила съм дори Републикански награди за най-добра рисунка, но по независещи от мен обстоятелства спрях да рисувам. Но твореца си стои в теб, както казват. За първи път след повече от 30 г. хванах четката и боите на Ел Камино де Сантяго. На Финестере на брега на океана.

Какво ви накара отново да застенете пред бялото платно?

Надин:

Докато вървяхме по пътя и се радвахме на красивите пейзажи и все си казвах – „Не ми идва да ги снимам, а ако можех бих ги нарисувала“.

Твореца във вас се е обадил.

Надин :

И така, моята приятелка (художничка) си купи едни акварелни боички, няколко четки и малък скицник и на шега и на майтап се развихрихме на брега на океана. Бях много неуверена от начало, но като видях, че се получават картинките, това повече ме вдъхновяваше. За отрицателно време нарисувах няколко картини и много ми хареса.

Според вас важна ли е атмосферата, когато човек седне да рисува ?                   Определяте ли се като самоук художник?

Надин:

Да, за мен е важна атмосферата и вдъхновението. Та винаги съм искала да рисувам на платно с маслени бои и един път с една приятелка се престрашихме и отидохме на един урок при Александър Сергеев. И това толкова много ми хареса, че си купих бои и платна и започнах сама. Първите ми няколко картини бяха по клипчета от интернет, но това не ме вдъхновяваше и много скоро започнах сама.

Александър Сергеев ли е вашия вдъхновител ?

Надин:

Не, една приятелка, която ходеше при него и рисуваше прекрасни картини. Аз си мислех, че това е само за истински художници, но тя ми каза, че не е рисувала от дете и на тези уроци са ѝ показали и е започнала. Казах си, защо да не опитам и аз. Там просто за първи път се докоснах до маслото и платното, но техниката на Ал. Сергеев не е моята. Той рисува предимно с шпатула, а аз ползвам и шпатула и четка.

Вдъхновителя за мен беше пътя Камино . Той промени много неща в мен. Написах книга за това пътешествие, скоро ще бъде издадена.

Вие сте тръгнала сама. Без художествено образование а само за забавление.  Получихте ли съвети и поздравления от приятели и близки или по скоро обидни коментари и насърчаване към друг вид дейност ?

Надин:

Не съм имала никога обидни коментари, макар да не са били толкова добри първите ми картини, аз имах много харесвания в мрежата. Пейзажа от Финестере, който тогава ме беше вдъхновил, по късно го нарисувах с маслени бои на платно. Това е и любимата ми картина, която не бих я продала.

Със сигурност по пътя сте минали през градивната критика. Какво ви донесе тя ?

Надин:

От начало се допитвах до приятели, които разбират от изкуство за да ми помогнат да видя картината си през други очи, но в един момент разбрах, че 100 човека да попитам ще получа 100 различни мнения и спрях. Все пак това е моята картина и тя изразява начина по-който аз я чувствам и пресъздавам. За мен рисуването е медитация, свързване с Бога или божествената частица в мен. начина по-който го прави всеки творец е уникален и е израз потребностите на душата му.

Имала съм моменти, когато имам вдъхновение за някоя картина да рисувам денонощно, докато не я видя завършена, не мога да се откъсна от нея. А друг път дълги периоди без вдъхновение или вдъхновението ми канализирано в друга област – като да пиша или да водя тренинги за личностно развитие с мои творчески проекти. От миналата година започнах и да преподавам маслена живопис. Така на шега тръгна, но все повече желаещи има за класовете ми.

Ако имахте машина на времето с която можете да се върнете във времето Какво бихте казали на по-младото си аз ?

Надин:

Бих извървяла същия път, бих допускала същите грешки бих преживяла същите болки, страдания и радости, защото знам, че благодарение на целия ми житейски път аз съм се превърнала в това, което съм сега.

Имаме ли сте досега публични изяви  като творец?

Надин:

Първата ми самостоятелна изложба планирам да бъде съвместно с представянето на книгата ми. Картините ми, които са останали в наличност не са много, но до тогава надявам се да се съберат.

Разкажете ми повече за издаването на книгата си. Какво ви вдъхновява да пишете и на каква теми ще е  книгата ви?

Надин:

Това е първата ми книга, която съвсем скоро ще излезе. „Пътят на Пеперудата през Ел Камина“.

В нея се разказва за историята на една „гъсеница“, която с много усилия успява да стигне до началото на своя път, затваря се в „какавида“ за един много дълъг период и за 8 дни се превръща в пеперуда. В нея гъсеницата е символ на една душа, изгубила пътя си. Какавидата символизира затварянето в себе си и процеса, довел до пробуждане на съзнанието. А пеперудата е символ на преобразяването, на разцъфтяването, на свободата и красотата. И цялата тази метаморфоза, символизира пълната промяна, видоизменение, процеса на вътрешна трансформация, през който минава душата. Вдъхновението ми е отново Камино

Като гледате картините си сега. Какво си казвате вътрешно?

Надин:

Някои от тях много си ги харесвам, в други виждам много грешки, но те също са ми скъпи, защото показват процеса на израстване. Особено първите ми картини са като на дете, но виждам разликата с последните ми картини и това е добре.

Един професионален художник би изказал много критики най-вероятно, но аз не съм художник, а творец и за мен е важно какво изразява душата ми в този момент, а не перфектно нарисуваната картина.

Вие участвахте в наш конкурс на тема ,,Лято“ и завършихте на почетното 5 място. Какво ви донесе това като емоция  .

Надин:

О, да, зарадвах се много, беше неочаквано за мен! Благодаря за възможността да участвам!

Уча се с всяка следваща картина, рисуването е процес на надграждане.

Как повлия на вас COVID пандемията?

Надин:

Труден период, но човек не израства, когато всичко му е наред. Израства, когато се сблъска с трудностите, когато търси начин да излезе от тях. Давам си сметка, че в тай-трудните ми периоди в живота ми са се раждали най-големите ми идеи. Така преди години се роди тренинга за личностно развитие – „Осем стъпки към себе си“, по късно се родиха енергийните сесии – „Ин и Ян йога за балансиране на 12-те чакри“, така се роди и книгата ми. По време на карантината миналата година тези проекти ги направих в онлайн вариант. Имах време да редактирам книгата ми. При мен така се раждат идеите – търсиш начин да помогнеш на себе си когато си на дъното, и като откриеш този начин ти се иска да го споделиш и с другите, за да помогне и на тях.

Така открих, че рисуването тотално изпразва главата от  „бръмбари“ и по-късно ми се прииска да споделя процеса и с другите и така започнах да преподавам маслена живопис. Докато рисуваш, изгубваш всякаква представа за време, външния свят спира да съществува. Съществуваш само ти и платното пред теб.        Това е медитация, разрешаваш на Бог да твори чрез теб.

Така ми влияят трудните периоди – разрешавам на твореца да твори чрез мен.

Според вас. Повлия ли това на другите творци и бранша ? Както и на тези които продават арт материали ?

Надин:

Зависи от гледната точка Най-ценното на този свят знаете ли кое е? Това е „времето“, не за друго, а защото ни е преброено. Та пандемията на всички ни даде „време“… Кой за какво го е използвал е друг въпрос.

За някои това бе време за сближаване със семейството, за друг момент на себеанализ, за трети период на творчески идеи… Неосъзнатия човек го използва, за да гледа телевизия и да изпада в депресия.

Какво ще кажете за финални думи на нашите последователи

Надин:

Бих ги посъветвала да ценят всеки миг от своя живот и да го използват по най-креативния начин! Нека не забравяме, че сме временно на този свят и да си дадем сметка, какво е това, което искаме да остане след нас? Дали е красота или е разруха?

Обърнете се назад и вижте, какво оставяте след себе си – красота или разруха?

Какво бихте пожелали на Daily Art?

Надин:

Благодаря ви, че ви има! Благодаря, за възможностите, които давате на творците! Нека бъде Светлина по пътя ви! Бъдете Благословени!

Благодаря ви за чудесното интервю. Пожелаваме ви успех в творческия път и най-важното – Здраве

Надин:

Благодаря и аз, удоволствието е взаимно!

Бъдете здрави!