За мен

За месец май сме ви подготвили едно много интересно интервю с един много добър и цветен творец.

Представяме ви – Розалия Лефеджийска.-

Художник,дизайнер,поет

Розалия е професионалист в изкуството,литературата и във всичко което прави . За нас беше чест да проведем това интервю и да се запознаем не само с твореца в нея,но и с човека извън работата.

Благодарим ви г-жо Лефеджийска за милите думи,честността и отделеното време!

Нейното творчество можете да разгледате в нашата Facebook страница или в нейната – /Кликнете жълтото поленце за да я посетите/ .

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!

Здравейте, г-жо Лефеджийска . Много ми е приятно днес да запознаем нашите последователи в рубриката ни  ,, Творците на България“ с вашето изкуство и история. Разкажете ми малко повече за себе си, откога се занимавате с изкуство и защо започнахте да рисувате?
 
Здравейте! Изкуството винаги е било част от моя живот, въпреки, че дълго време бях раздвоена по въпроса по кой път да тръгна. Математиката също беше моя слабост. Обичах и да пиша. Въпреки нестихващото ми влечение към изкуството, пътят ми минава през Математическа гимназия – Габрово, Икономически университет – гр. Варна, школа по моден дизайн, който се превърна и в моя професия за известен период от време – на пръв поглед несъвместими неща, които ме съпътстваха по време на непрекъснатото ми усъвършенстване в областта на изящното и приложно изкуство. Първите ми стъпки минават през ателиетата на художници от Казанлък и София. През 2001 г. завърших Частна академия по изящно изкуство „Жул Паскин“ в гр. София в класа на художника Румен Лаптев и проф. Васил Вълев. Тогава все още нямах намерение да се занимавам професионално с живопис, но неусетно животът ме доведе до това приключение. . Голяма част от картините ми са придружени със стих, който отразява личния ми прочит на вложените емоции. Осъзнах, че това отваря нови възможности за възприемане на картината. Често тези стихове се раждат в душата ми, още докато се оформя или осъществява идеята ми за картина. Случвало ми се е и да рисувам картина за стихотворение, което вече се е родило. Винаги обаче двете заедно са създавали един нов общ свят, неспособен да съществува, когато са разделени. Така възникна и моята мечта да обединя тези светове в една книжка, за да могат да продължат да съществуват. Така в началото на 2021 г. издадох втората си стихосбирка „На брега на Вселената“.
 
Изкуството е вашата професия или вашето хоби?
 
Професия.
 
Според вас важна ли е атмосферата , когато човек седне да рисува ?
 
И атмосферата е важна и вътрешното ми състояние. Ако мозъкът ми е зает с мисли за друго, трудно мога да се фокусирам върху това, което работя. За разлика от други колеги, аз имам нужда от вътрешна хармония, за да „вляза“ в картината и да се отдам на емоциите, които ме водят при нейното създаване.
Какво ви вдъхновява да рисувате?
 
Животът. Създаването на изкуство е вътрешна необходимост. За мен то е борба със сивото монотонно ежедневие. Стремя се картините ми да карат хората да мечтаят.
 
Имате ли любим творец , който ви вдъхновява или пък човек на който се възхищавате ?
 
Харесвам много творци. Не искам да споменавам имена, защото мога да пропусна някого. Всеки добър творец е цяла Вселена, в която можеш да се приютиш за малко и да усетиш красотата на живота.
 
Занимавате се с рисуване от 13 години , срещали ли сте трудности и критики по пътя през който сте минали?
 
Всеки път на развитие е съпроводен с трудности, а благодарение на критиките се учиш и вървиш напред. И днес, когато седна пред бялото платно, изпитвам притеснение дали ще успея да го накарам да оживее така, както виждам идеята в главата си. Разликата между преди години и сега е, че сега имам знанието, че в един момент ще се получи и ми трябва просто търпението да стигна до него. Затова, когато рисувам, не мисля за това, а просто работя докато усетя момента.
Със сигурност сте имали градивна критика, какво ви донесе тя?1 отговор
Критиките са хубаво нещо, когато са градивни. Отварят ти очите за нещо, което не виждаш и ти позволяват да го осмислиш и да го подобриш.
 
Кой беше най-ценния урок , който сте получавали през годините?
 
Ако въпросът е за рисуването – да не се страхувам от цветовете. Ако е по принцип за живота – научих, че сърцето знае отговора на всички въпроси. Просто трябва да се научим да го чуваме.
Ако младото ви аз, беше пред вас и сега ви гледаше, какво бихте и казали?1 отговор
Че трябва да се доверява на усещанията си.
 
Как повлия на вас COVID пандемията?
 
Непрекъснато мисля какво пипам, когато съм навън. /смее се/ . Не мисля, че ми е повлияла много.
Ако имахте машина на времето , бихте ли променили нещо?
 
Да. Но е в личен план.
 
Имали ли сте досега публични изяви  като творец?
 
Имам три самостоятелни и участия в редица общи изложби.
 
Като гледате картините си сега. Какво си казвате вътрешно?
Няма нищо по-хубаво от това да чуеш или прочетеш как картината ти е докоснала и развълнувала новия си собственик. Удовлетворена съм от това, което правя.
 
Според вас повлия ли пандемията на другите творци и бранша ? Както и на тези които продават художествени материали ?
 
Да, повлия много. Творците, които продаваха само в галерии, научиха, че могат да го правят и в интернет. Някои хора решиха да ги „яхнат“, възползвайки се от това. Други, които се видяха със свободно време, започнаха да рисуват като хоби и решиха, че са станали художници и могат да продават. Като цяло настана един голям хаос. Според мен продаващите художествени материали са се почувствали добре от второто.
 
Какво ще кажете за финални думи на нашите последователи?
 
Там някъде…
Отвъд изгубения свят.
Отвъд душите опустели.
Отвъд потъналите в хлад сърца, до кокал обеднели.
Отвъд прегрялите стрелки, дамгосващи изгубеното време.
Отвъд преглътнати сълзи, от безчовечност онемели.
Отвъд пресъхналите хоризонти, в които се надрастваха мечтите ни.
Отвъд несбъднатите спомени, в които се удавиха очите ни.
Отвъд презряла суета, безплодна завист и фалшиво щастие.
Отвъд Голямата игра и всички пищно украсени маски.
Отвъд посоки и заблуди, които ни заливат до безбрежност.
Отвъд развитийната лудост и цялата житейска безнадежност.
Там някъде душата ми сама преследва своите предели. Там някъде…, отвъд „реалността“, в безплътен нежен стон ще ме намериш.
 
Rozalia L
 
Какво бихте пожелали на Daily Art?
 
На Daily Art пожелавам много читатели, последователи и много успехи!
 
Благодаря ви за чудесното интервю. Пожелаваме ви успех в творческия път , късмет, здраве и щастие.
 
Здраве и късмет и на вас!
 
0 Item | 0,00 лв.
View Cart